„Работата трябва да бъде средство за помощ и креативност, а не хомот, който да надяваме всяка сутрин“

Виталий Филипов се определя като 1/21ва част от Кемплайт – изцяло ремоут, дигитално самоорганизиран, платформен кооператив на 9 години. Компанията работи с партньори главно от Европа и Америка, като екипът реализира софтуерни продукти с добавена стойност в индустриите на здравеопазването, образованието, финансите. Поради естеството на колектива, Виталий има възможност да се занимава с много различни неща, като последните години се е фокусирал върху програмиране и фасилитиране на процеси.

Има опит с предприемачество в сферата на игровизация (gamification), бизнес консултации и гейм дизайн. Опитва се да вижда “работата” като средство за помощ и изобретяване, а не като хомот, който слагаме всяка сутрин.

Виталий ще фасилитира уъркшопа „Емоционална синхронизация за екипи, които работят дистанционно“ заедно с Велина Гетова на 23 април 2021. Помолихме го да ни се представи накратко:

Какъв процент от времето работиш отдалечено?

100%. В Кемплайт нямаме физически офис, където да се събираме. Ако искаме социален елемент, работим от хакерспейси, коуоркинги, кафета, библиотеки и т.н.

Кои са предизвикателствата пред това да работиш отвсякъде?

Постоянната смяна на социалната среда е предпоставка за самота (освен ако не пътуваш с екип или не участваш в някакви номадски общности и кръгове). Сега в пандемична обстановка също е по-специфично да създаваш нови запознанства и приятелства.

Как успявате да държите емоционална връзка с екипа, макар и от дистанция?

Опитваме се да сме човешки същества, да се допитваме кой как се чувства и да си помагаме. Дори си разработихме инструмент, който да ни асистира в чек-ин процеси www.moodlight.team. Понякога е по-полезно да емпатизираш, отколкото да свършиш работа. Експериментирали сме и с ‘happy hangouts’, където просто се събираме онлайн и си бъбрим. Правихме и други експерименти. Например в компанията нямаме KPIs, OKRs, не замерваме как се движим финансово, но пък поддържаме един happiness index, където си изграждаме емоционална връзка и се опитваме да създадем карта на това кой как се чувства.

Има ли нещо, което е важно да не забравяме при работата от разстояние?

На мен ми отне време да си науча лимитите – колко време мога да издържа без да съм покрай аурата на човешко същество, кога ми става натоварващо да съм на едно място, как да менажирам всички ремоут ангажименти. Според мен е важно да не прескачаме лимитите си по неволя.

Какво не пропускате да сложите в своя “remote bag”(в куфара ви за отдалечена работа?)

Интересна книга. Може да се използва на плажа, в планината, през деня, през нощта. Доста универсално средство за приключенстване. Дори ти дава възможност да “пътуваш” без наистина да пътуваш.

Коя е вашата топ-дестинация за отдалечена работа?

Предпочитам места, където мога да практикувам дейности различни от стоене пред компютъра. Португалия беше супер заради сърфа. Алпите заради ските. Българските планини заради живописните разходки. Навсякъде има какво да преживееш.

Има ли нещо ново, което да искате да опитате? 

Като се изгради номадска инфраструктура бих пробвал Марс. До тогава ще сме обиколили повечето места на Земята, които ни влекат 🙂

Какво може да направи България по-атрактивно място за дигитални номади?

Нямам представа – повече гостоприемни общности на локално ниво? От опита ми на номад това ми е липсвало най-често. Мисля, че имаме достатъчно дестинации в България, за да е интересно. Въпроса е ако си номад дали ходиш сам или с компания.